20 May 2018

Комплекс и паметник "Дядо Йоцо гледа", село Очиндол, Мездра diado Yotso gleda complex pametnik

паметник "Дядо Йоцо гледа" 
Намираме се в комплекс "Дядо Йоцо гледа", който е малко преди село Очиндол, община Мездра във Врачанския балкан на няколко километра от река Искър и с поглед към дефилето.
Елате с нас!
комплекс "Дядо Йоцо гледа" 
 По пътя София-Мездра, виещ се край река Искър има отбивка вляво за село Очиндол, на която има и информационна табела за региона. Около 2 километра от отбивката, зивиащия се път ни отвежда до комплекса "Дядо Йоцо гледа". Има механа, паркинг, площадка с дървени фигури на различни животни срещащи се в района и рабира се пет метровия паметник на известния Вазов герой дядо Йоцо. Проектът за паметника е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, по идея на Огнян Петров, роден в същото село, и с подкрепата на община Мездра, държавата и други дарители. Скулптурата е изработена от бял врачански камък.

12 May 2018

Маджарово, Центърът на лешоядите Vulture center Madzharovo

Място - Природо защитен център, Източни Родопи, град Маджарово. По-точно център на лешоядите. Нашето идване беше от Ивайловград. Движехме се по пътя край река Арда и язовир Ивайловград. Точно на завоя преди да се спуснем към Маджарово, спираме за да се насладим на едно от най-познатите места на река Арда - красивия завой.   След 2 километра, преминаваме през мост и спираме колата. Виждаме табелата, указваща че сме на точното място.

 Изкачваме се към центъра, който в картите на гугъл се намира като механа, но на горния етаж е добре направен информационен център. Има зала, в която ни пуснаха филм за лешоядите и младата и нахъсана екскурзоводка Ваня ни разказа интересни факти за трите вида лешояди, които са обект на работа - възстановяване на популацията им района и съхранението им. Този проект е в сила от 1990. Положени са много усилия. Към датата на нашето посещение - април 2017, белоглавите лешояди в района са 88 бр, египетските са 2 двойки, а за съжаление брадат не се наблюдава...

06 May 2018

Медуница, Pulmonaria officinalis

Медуница, Pulmonaria officinalis
Витоша. Поредният представител на пролетните цветя в средата на април - медуницата, имахме късмет да го видим в два от цветовете му.
Малко за цветето: "Медуцина (Pulmonaria officinalis) е тревисто вечнозелено растение от рода Медуцина, принадлежащо към семейство Грапаволистни. Името на рода идва от латинското название „Pulmoa”, което означава бял дроб. Използвано е за първи път от Леонарт Фукс /1501- 1556/ , немски лекар и един от основателите на ботаниката .
Листата са зелени на цвят, сърцевидни, повече или по-малко продълговати и заострени и винаги със заоблени и често рязко определени бели или бледо залени петна. Горната повърхност на листата има малки неравности и е покрита с мъхче. Листата на този храст в центъра са изядени от гъсениците на молец Ethmia pusiella. Стъблото му е високо до 35 см. Корените са му разклонени. През пролетта растението разцъфва. Петте венчелистчета на цвета в началото са червени или розови, по-късно се променят към лилаво, поради промяната на вътрешната стойност на рН на венченистчетата. Цветовете съдържат боя, която е част от антоцианини и променя цвета от червен /киселинен/ до син /алкален/. Цъфтежът на Медуцината обхваща периода от март до май  и семената узряват от май до юни. Опрашването се изпълнява от насекоми /entomophily/- главно пчели, пеперуди. Семената се разпространяват от мравките."
Медуница, Pulmonaria officinalis

Подбел, Tussilago farfara L.

Подбел, Tussilago farfara L.
 На разходка във Витоша над хижа Селимица, в средата на април месец. Многообразие от цветя, цъфнали навсякъде. След минзухара ни посрещна цъфналият подбел.
Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4-15 см високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обвивка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти; крайните са езичести, а средните — тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с хвърчилка от многобройни власинки. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава се появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу - бяло напластени. Цъфти от февруари до април.
Подбел, Tussilago farfara L.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...